По повод Деня на народните будители учениците от 9. Д клас на НПМГ се впуснаха в необичайно научно предизвикателство, посветено на жените, чиито идеи, открития и постижения са променили света. Под надслов „Жените – будители в науката“ часът на класа се превърна в пространство за знания, екипна работа, аргументиран избор и вдъхновяващи истории.
Вместо традиционен урок учениците участваха в интерактивно предизвикателство, организирано от педагогическия съветник на гимназията Диана Петкова и от класния ръководител на 9. Д клас и учител по биология Александър Милушев.
Разделени в пет отбора, учениците трябваше за една минута да изберат свой говорител, за пет минути да определят коя забележителна жена ще представят и за още пет да подготвят кратка, но съдържателна презентация.
Задачата изискваше не само да разкажат биография, а да откроят научния принос на избраната личност, значението на нейното дело и отражението му върху съвременния свят.
И петте отбора се справиха с предизвикателството, като независимо един от друг избраха различни личности, оставили трайна следа в историята на науката и човешкото познание.
Отбор 1 с говорител Дара Тончева насочи вниманието към Мери Джаксън – математичка и първата афроамериканка, работила като инженер в НАСА, преодоляла редица обществени бариери по пътя към научната си кариера.
Говорителят на отбор 2 Алекс Радков представи Марта Чейс – изследователка, участвала в експеримента на Хърши и Чейс, допринесла за доказването на ролята на ДНК като носител на наследствената информация.
Стефан Апостолов представи избора на отбор 3 – Естер Ледерберг. Тя е микробиолог с фундаментален принос към бактериалната генетика и изследването на наследствеността при микроорганизмите.
Отбор 4 избра писателката Мери Шели. Цвети Шурелова представи избора на своя екип, като поясни, че творчеството на Мери Шели поставя въпроси за границите на научното познание, отговорността на откривателя и последиците от човешките експерименти.
Радина Рачева – говорител на отбор 5 представи Розалинд Франклин, чиито рентгенографски изследвания имат ключово значение за разкриването на структурата на ДНК.
Всяко представяне беше посрещнато с искрени аплодисменти. Учениците впечатлиха не само с подбраната информация, но и с умението да откроят най-същественото, да работят в екип и да превърнат научните факти в увлекателен разказ.
Най-трудната задача се оказа изборът на една от петте личности за най-голямо вдъхновение, защото всяка от тях по различен начин е доказала, че любознателността, смелостта на мисълта и постоянството могат да променят света.
И макар будителството традиционно да свързваме с просветителите от българската история, неговият смисъл надхвърля границите на времето и държавите. Будители са и онези, които разширяват хоризонтите на познанието, преодоляват предразсъдъците и вдъхновяват следващите поколения да търсят отговори на все още незададени въпроси. Този час беше среща с 5 забележителни съдби и с една обща идея – че науката не само открива нови светове, но и събужда стремежа към знание у бъдещите изследователи.






